Патрон
За него - човека, гражданина и поета - сякаш всичко вече е казано. Христо Смирненски живее само двадесет и четири години, завещавайки на българската поезия и литература безсмъртни творби в стихове и проза. Наричат го "слънчевото дете" на националната лирика, защото е поет на светлината, на лазурния блясък, на огъня и болката, на възторжената младост.
Човешкото обаяние на този "бледолик юноша" покорява с еднаква дълбока сила и в социалното, и в революционното, и в сатиричното му творчество. Динамичният ритъм на неговите песни е породен от поривите на нежното му сърце, в което преливат обичта, топлотата, състраданието. Като орел на могъщото утро творецът устремено възпява щастливият свободен човек, вярата и идеята за спасението, мъката, борбата и смъртта по пътя през сивото и мрачно ежедневие към утрешния ден.
Днес времето е друго, то търси нови песни. Но вечното у Смирненски, което и сега ни е потребно, е силата и обянието на младостта - най-хубавото време в човешия живот. Поезията на нашия патрон ни връща с огромната си творческа сила към първоизворите на най-чистите и възторжени чувства - към пенливите извори, за да пием от тях ненапита вода, да се освежим и да заискри в нас пламъкът на младежкият ни ентусиазъм. Защото поезията е онази вълшебница, която запалва дръзки игриви пламъчета в очите и сърцата ни, за да сътворим в непринудени ритми нашите собствени творчески прозрения, нашите малки чудеса.
автор: Минка Гочева - пенсиониран учител по български език и литература
Извадки от летописната книга
Няма точни данни за това, кога точно е създадено училището ни. В едни източници се споменава годината 1879, в други - 1882, а в трети - 1875 година. За официална дата на създаване е приета първата спомената 1879 година.
Известно е, че предците ни изповядват павликянската ерес през Средновековието, а през ХVII век успоредно с тяхната миграция от Северна в Южна България, те приемат католическото вероизповедание от чипровските францисканци. С течение на времето, реализирайки своите основни мисионерски цели, духовенството неминуемо стига и до просветното дело. И тогава, както и сега свещениците получават високо образование в чужбина. Подготвяни много добре за богослови, освен мисионери на християнството, те са и първите представители на просвещението, изявявайки се като учители и книжовници.
С приемането на първите закони, свързани с образованието, материалното състояние на училищата е възложено на техните настоятелства. Те са задължени да осъществят политиката по прибиравено на децата в училище и да управляват земеделската земя, предоставена за ползване на училището.
Постепенно през годините училището се утвърждава като водеща институция в куртурния живот на селото. Учителите взимат участие в театрални постановки съвместно с читалището, изнасят утра и вечеринки заедно с ученическия хор.
Преглеждайки летописните книги установяваме, че още през 20-те години са провеждани трудови дни, отбелязани като "трудови седмици". През първите години учениците, съвместно с учителите поддържат градината в училищния двор и участват в хигиенизирането и почистването на училищната сграда.
Многобройни са участниците в олимпиадите, кръжоците и часовете по свободноизбираема подготовка, помагащи им за успешното представяне на конкурсни изпити, състезания и турнири.
Сто двадесет и пет години просветно дело са достатъчно дълъг период, за да се гордеем с постигнатото и сериозен повод да осмислим настоящето. Днес училището е изправено пред нови предизвикателства и глобализация и само с помощта на общите усилия на родителите, учителите и цялото общество, то ще може да се справи.
Материалът /със съкращения/ е с автор Йовко Патазов - зам. директор на ОУ "Христо Смирненски", по повод 125-годишния юбилей на училището през 2004 година и подготвения за целта сборник